Малта като точица и почти достатъчна

bookmark Езикови ваканции
date_range 10/20/14

Малка. „Много малка“. Това е първото определение, което човек обикновено използва, щом забележи Малта на картата. Замисля се да не би да е точица мастило, случайно попаднала върху хартията. По-малка дори от София. Сякаш се губи сред огромното Средиземно море. Отгоре, от самолета, изглежда малко по-голяма, почти достатъчна. Неочакваният прилив на хора и превозни средства по свръхтесните улички засилва усещането за теснота, което напук на очакванията разширява кръгозора на всеки новопристигнал. Човек започва да си мисли, че щом има място за толкова много неумели шофьори, разсеяни туристи и раздразнени местни, значи със сигурност има място и за още един чужденец, готов да преоткрива света на Малта.

А светът за малтийците далеч не се ограничава до каменистите брегове на миниатюрния им архипелаг. Запокитена по средата на Средиземно море, държавицата се намира на границата между Европа и Африка. Упорита, географията на страната я дърпа на юг, напомняйки й, че е част от Черния материк. Ясно потвърждение за това е на места почти пустинният пейзаж, който обгръща смело поникналите храсталаци, не особено добросърдечно заставени от природата да никнат напук на африканските жеги. Няколко градуса над 30 може да не звучат страшно, но за средата на септември започват да потвърждават африканската география на Малта. А влажността е способна да унася всеки новопристигнал в неочаквана омая, граничеща с прилошаване. Сякаш малтийците са решили да осигурят безплатна повсеместна сауна, ширеща се по трите им островчета и моряща така необичните им туристи. Колко хубаво, че се свиква с жегите, особено ако човек си представи какво ли преживяват хората там през юли или август! Явно Сахара упорито се опитва да си присвои малкото парченце земя, гордо наричащо се архипелаг. Липсвайки все пак и на Европа, Малта сякаш се опитва да забрави многовековните си похищения от някои далечни страни и предпочита да вперва поглед към по-скорошните си европейски такива. Да, Великобритания явно се е чувствала велика и на тези островчета. Едва ли човек може да срещне малтиец, който да не говори относителен английски. А движението с десен волан обърква почти всеки европеец при първите няколко крачки по улиците.

Лесно е да се усети как духът и културата на Европа се смесват с вдъхновението и екзотиката на Африка. Редом до типични варовикови сгради от Близкия изток се издигат и характерни за Западна Европа миниатюрни дворци и вили с барокова орнаментика. Точно такова преплитане изпитва всеки, крачещ по тесните и калдъръмени улички на старопрестолния град Медина. Преливането от малтийска през европейска към арабска архитектура е плавно, ненатрапчиво и завладяващо съзнанието на искащите да се потопят в чудната история на това късче земя насред морето. Новата столица Валета впечатлява с величествени старинни защитни стени, стъпаловидни улички и с липсата на опасно за здравето и психиката улично движение. Но няма как при първото разгръщане на картата човек да не забележи понякога плашещо малките размери на тази страна. Летището смело заема около два пъти повече площ в сърцето на най-големия им остров, отколкото земя е отредена за столицата. Въпреки размерите си, средиземноморската държава може да се похвали с такова разнообразие, с толкова различни култури и хора, събрани на едно място. Многокултурното облъчване с езици, нрави и схващания замъглява образа на типичните малтийци и на чужденците обикновено им е трудно отличаването на местните. Навсякъде е едновременно тихо и шумно. Има твърде малко хора по улиците за такова слънчево място. Градчетата квартали са относително скучни, едва бълбукащи с живот. Но тук не свършват изненадите на острова — за всички купонджии има точно определено място.

Танци, музика, оживеност, млади хора, търсещи забавления. Там времето тече с различен темп, никой не се притеснява дали на следващия ден ще има сили, за да продължи да изследва Малта. Всеки се забавлява по силите си. А утрешният ден е ясен — слънце, кристална вода и „плаж“ (да, в кавички, такива места се срещат изключително рядко — след сладководните източници това сигурно е най-големият природен недостиг на държавата). Така сгушена между каменистите си брегове, Малта въплъщава в себе си разнообразие, безвремие и дълбока древност. Едни от най-старите постройки на Земята гордо издигат снага близо до южните брегове на страната. Мегалитните храмове са обичаен пейзаж за островите и са скъпоценна част от човешкото наследство. Няма как да не се усети величественото присъствие на необичайни сили, наслоявани с хилядолетия в стените на светилища като Мнайдра и Хаджар-Им. Многото векове, преизпълнени с история и събития, и безбройните култури, населявали днешна Малта, носят това типично за страната усещане за разнообразие.

Архипелагът предлага безброй изненади за всеки, готов да преоткрива. Дълги насечени брегове, някога защитавани от дебели варовикови стени и заплашителни стражеви кули. Светещосини води (това е възможно най-точният термин, който може да опише морето около Малта), предлагащи гмуркане сред вълните, пътешествие с лодка или екстремна моторница. Древна история, въплътила хилядолетия многослойна култура в безброй мегалитни храмове, акведукти, светилища и катедрали. Вяра, която се усеща на всяка уличка — безбройни статуи и изображения на светци и точно 365 църкви — по една за всеки ден от годината. И всичко това, побрано на това малко местенце.

Какво ли щеше да ни предложи Малта, ако беше огромна?

Иван ХРИСТОВ


Галерия:

Искам да знам повече

Получаваш първи новини за нови събития, оферти и полезни съвети директно в електронната ти поща.