Every summer has a story

Не мога да побера историята си за това лято в един единствен разказ, но ще опитам да предам възможно най-много от преживяното.

Всичко започна и премина толкова бързо. Едно примигване, една песен време и вече съм на път към България. Всъщност в момента пътувам от Chicago за NYC с камион, но това е друга история.

Първа спирка беше Chicago. Този град ни плени от самото начало – красив и космополитен, град със собствен дух. Chicago те кара да се чувстваш добре... на сигурно място, удобно и въпреки това носи тръпката на големите градове... има ритъм, който ще те грабне, без да се усетиш. Първите ни няколко дни преминаха в семейна обстановка с непознати хора, което звучи абсурдно, но е самата истина. Предполагам това ни накара да се почувстваме още повече “like staying there”.

Anyway, потеглихме към мястото, което щеше да ни бъде дом за следващите четири месеца – Wisconsin Dells.

Първата ми папка със снимки от там се казва “Dells is wett” - това абсолютно описва месец юни... kind of depressing with this rain all the time, but nothing we can do about it.

Започнахме работа в “Mt Olympus – Water and Тheme park“. В началото паркът ни се стори огромен и неприветлив, но след това стана наш дом и място, наситено с много емоции и спомени.

За мен лично работата там беше и ще остане добър урок за живота и хората. Отново се убедих как попаднал на място с абсолютно непознати и чужди можеш да се почувстваш повече себе си от всякога.

Много скъпи приятели оставям зад себе си тук, в тази огромна, откачена страна... затова “September is a heartbreaker”, защото всеки ден през този месец от сутрин до вечер казваш “goodbye” и разбиваш по малко от сърцето си.

Ние работихме в Retail department (казвам ние, защото дойдохме група от 4-ма). Retail was hard, but it was fun… we had the best supervisors ever. Имахме си meeting всяка сутрин… всеки ден си беше откачен по собствен начин... случка в случката. Беше трудно, но не съжалявам за избора си, сега с всеки изминал ден ще ми липсва все повече и повече.

Wisconsin Dells - накратко Dells - е хубаво място. Има страхотна природа и хубави залези. Dells се превърна в наш дом – “Home is where your story begins”!

И така лятото премина в музика, смях... нови приятели, любовни истории, разбити сърца и нови мечти. Хубаво е да усещаш вдъхновение в сърцето си... така се чувствах аз.

Enough already for Dells... time to travel to the wild wild west ; )

Някои студенти са дошли тук за пари. Ние дойдохме, за да попутъваме и речено - сторено.

7 days – Los Angeles – San Francisco - Las Vegas - Grand Canyon and a couple more places – събуждане в 5 am, автобус, пълен с китайци, и екскурзовод… китаец с лош английски... и все пак си струваше. Както каза един приятел: "Това е екскурзия, не е почивка!"
Попътувахме си из Дивия запад... всеобщ фаворит си остана San Francisco, a всеобщо разочарование – Los Angeles.

На мен лично Grand Canyon ми беше мечта... и си я сбъднах.

Исках да се почувствам изгубена на това невероятно място - ”кристална тишина и вятърът повее... там високо цял огрян от светина... да остана с пречистена душа”.

Long story short – аз исках да пътувам и го направих. Всяко ранно ставане след 2 часа сън, неудобството на пътуването с автобус, туристите навсякъде, които те блъскат в стремежа си да направят няколко посредствени снимки... всичко това си заслужаваше. Всеки един момент от пътуването се опитах да съхраня максимално ясен в съзнанието си. И всеки път си казвах „Спри и се наслади на мястото и на мига, защото няма да се повтори... carpe diem!"

Мога да разкажа безброй неща от това лято-живот-пътуване-опознаване. Например как се изсипваше порой върху нас в San Francisco, но това нямаше значение, дори и когато трябваше да изкачим един „приятно” стръмен баир само за да се насладим на гледката one the top of Lombard Street.

Но и да ви разкажа всичко... няма да е същото като това да го почувствате и видите сами.

Хора, отворете очите и сърцата си и пътувайте... "The real voyage of discovery consists not in seeking new landscapes, but in having new eyes."

P.S. Dreams do come true…