Бе едно незабравимо лято! Запознах се с нови хора, с различни култури, с един друг свят! Пребиваването ми в Аляска бе добре уредено, изпълнено с удобства, и единственото, за което трябваше да имам грижи, бе моята работа.

Работех като камериерка. В началото ми беше много трудно, но, постепенно, всички от „Принцес“, независимо от националността си, станахме едно голямо семейство и си помагахме в трудните моменти.
Аз работех в най-тежката сграда от комплекса, но накрая на сезона супервайзърката ми ме повика и ми каза, че за първи път тази сграда се справяла толкова добре. Бях страшно горда!

Адски съм доволна от компанията, за която работех. Бяха ни настанили в общежитие в Хийли, което беше съседно градче на града, в който работехме - Денали. В самото общежитие имахме интернет, столова, стаичка за игри с джаги и билярд, и кино салон. Разпускахме там в края на деня, но, след като започнах втора работа, това се случваше все по-рядко.

Втората ми работа бе в ресторант, като няколко дни от седмицата бях бъсър (помощник-сервитьор), а останалите хостеса. Там изключително много усъвършенствах английския си език.

Сряда вечерите след работа бяха уникални, защото бяха J1 вечери – дискотека с българска и сръбска музика. Точно през една от тези вечери, която бе и една от най-студените, се появи северното сияние. Аз обаче не бях на работа тогава, ами се бях скрила от светлините зад общежитието в Хийли и заснех тези уникални кадри, които гледате в момента.
Невероятното северно сияние! Заради него отидох в Аляска и страшно се радвам, че го видях, защото то не се появяваше всеки ден, а аз успях да го хвана в най-живописния му период!
По едно време просто спрях да снимам. „Това не може да се заснеме! Мога само да го запечатам в ума си.“ И най-невероятното нещо, което винаги ще помня, бе една топка, която бясно се въртеше надясно и променяше палитрата на цветовете си.

След дните, изпълнени с много работа, дойде времето и аз да замина за моето пътешествие из Америка. Посетих Мауи (Хавай), Вегас и ЛА.

ЛА бе дестинацията, от която трябваше да се връщам към България, но другите две бяха моята мечта - Хавай и Гранд Каньона. Това съм искала винаги, но и надминах себе си! В Хавай не само видяхме красивите плажове, но и отидохме да се гмуркаме с шнорхели, а аз имам страх от дълбоко. Във Вегас пък отидох за да видя Гранд Каньона и да, наистина беше уникално красиво, огромно и високо, но направих и нещо друго – качих се на Стратосферата. Това е страшно висока кула, на която има екстремни атракции, които са поставени на най-високата част от нея. Беше страшно, но гледката на Вегас през нощта от високо си заслужаваше! Другото, което ще запомня, е музиката във Вегас. Та тя е навсякъде! Където и да отидеш във Вегас има музика и то ритмична и танцувална! Така се влюбих в този град!

Това е моята история в доста съкратен вариант и бих искала да я повторя! А Вие?