Здравейте, казвам се Анна Папучарова на 21 години от град Благоевград, студентка, втора бакалавърска година в Queen Mary University of London.
Сигурна съм, че ако четете тази информация сте кандидат-студент с амбиции, колебание или просто любопитство за прословутото обучение в чужбина. Не ме разбирайте погрешно, под „прословуто” имам предвид качества, влияние на дипломата и два много важни фактора-„студентски живот” и финансиране.

Преди информация за самото обучение, бих искала да започна със съвет, който никак не е за подценяване, дори основа - да учиш в чужбина, означава да знаеш какво искаш!; а небезизвестен факт е, че повечето от кандидат-студентите нямат ясни цели, план и кариерни насоки, желания. И тук не ме разбирайте погрешно, не подценявам, не съдя, аз съм може би едно от най-страшно патриотски настроените деца на демокрацията, потърсила знание в чужбина, но с амбиции, мечта да се върна в България и да създам кариера именно там, в моята родина. Може би и вие, които четете ще се засмеете и запитате “защо” или коментар, чуван стотици пъти: “Ти не си с всичкия си, какво ще правиш тук. Стой си там, добре ти е. Тук нищо не става”, стотици пъти чуван, стотици пъти опровергаван! Една вметка, за по-горния коментар относно “..аз като порасна ще стана…” ние българите сме на светлинни години (сега се очаква да кажа назад), но не - светлинни години пред всички наши чуждестранни връстници, без елементарно познание за света. Не вярвате, е пожелавам ви да го видите, да почуствате гордост, която никой не може да ви отнеме, гордост, че сте възпитани от родителите си, така, както тук ще сметнат за едва ли не „извънземно”, гордост от факта, че сте учили всички онези „омразни” и десетки предмети в училище. И тогава, когато се сблъскате с въпросите “България? Къде се намира?” “Близо ли е до Германия?”, “Aaa България, е в Африка, нали?”, с гордост ще се засмеете, защото вие млади българи знаете къде се намира страната на този,който не знае за вашата и още повече сигурна съм, че в онези скучни часове по география или история е останал запаметен поне един факт за държавата, в която живее този нехайният, неук, но така важен Западноевропеец. Да не споменавам факта, че вие говорите неговия роден език, а той си няма и идея от вашия, и тогава ти Източноевропеецо, ти българино ще се почувстваш горд, че градиш живота си на часове от родната страна, сам самичък с ясна цел, защото, да, трудно е да избереш какъв да бъдеш. И гражданите на тази страна, връстниците ни, те също са избрали специалност ей така, с разликата, че те са вече еманципирани не заради това,което са или ще бъдат, а заради рожденото място. Това дори е и полуотговор на въпроса „Защо” искам да се прибера в България; защото знам, че ние можем!

Но да продължа по-нататък, нямам за цел да ви резколебавам, дори не да ви кажа истината, a да ви подготвя за нея. Да се върнем на темата за яснота на желанията, защо? Няколко отговора: Финансиране не само на семестриална година, на изпита за кандидатстване или евентуална Foundation Program, или подготвителна 0 година, в която избраната от вас бакалавърска специалност е придружена с разновидни спомагателни програми, целящи да ви въведат и тренират на техния модел образователна система. Образователна система, която повярвайте може да бъде истински ад ако не обичате и желаете това, което учите. Разбира се тук давам информация за по-горе споменатия университет; имайте предвид, че всеки университет е с индивидуален метод, програма в зависимост от специалността, също така и с индивидуална цена, която пак зависи от ранга на университета, както и от съответната специалност. Друг важен фактор е и местоположението на университета, малък, голям или огромен тринадесетмилионен град, столица, както в моя случай, от което зависи гореспоменатият необходим финансов фактор не само за образованието, но и за живеене. И от личен опит знам, че намерението работа и образование, особено първата година са меко казано невъзможни, поради простата причина, че програмите в западното образование са така направени, че да нямате и минутка за скучаене.

И без да ви стряскам, „студентски живот” за нас емигриралите студенти не се живее така, както развълнуваното въображение желае. Студентски живот в чужбина е олицетворение на стъпване в ‘action’, в истинския свят на самостоятелен, възрастен, готов да се срещне с отговорностите, поднесени от ежедневието, в което всичко зависи от вас. Е, разбира се, има и друга страна на нещата, вие кандидат-студентите може би няма да срещнете много проблеми ако финансовото положение на семейството ви се доближава до източноевропейските стандарти, и сте предоставен с необходимите ресурси, позволяващи свободен студентски живот, в което няма нищо лошо и съм сигурна,че ще оцените късмета си, защото дори и вие ще се сблъскате със сериозността на образованието и на истинския живот.

За мен изборът на бъдеще беше с ясна и непреклонна цел. И съм горда да споделя, че това, с което се занимавам е страст, желание, мечта и цел, а няма нищо по-хубаво от това да следваш мечтите си по обичан и желан от теб начин, както в обучението си, така и в бъдещата кариера -да желаеш понеделниците, а не петъците.

За финал искам да благодаря на прекрасните професионалисти от Orange, без които нямаше да се справя! С тяхна помощ, сложният за мен административен процес, неизменна и изключително важна част от кандидатстването, също така и кореспондирането с необходимите органи беше проведен без забележки, дори думата перфектно е недостатъчно силна! Orange, клон Благоевград, ръководен от Светлин Илчев, по-късно пренасочен в София, оставяйки ръководството на благоевградския клон на възможно най-правилния човек Славина Драгнева, както и нейните прекрасни асистенти, ще сбъднат амбицията ви, помогнат в колебанието или просто задоволят любопитството ви с достоверна информация. И това не е всичко, те се превърнаха в приятели, интересуващи се за мен, изслушвайки внимателно и заинтересовано проблем, тревога, успех и развитие. Драги ми приятели, аз съм готова с избора на страна и специалност за моята магистратура, а вие готови ли сте да сте до мен?!

Благодаря Ви Orange!!!

Ваша скъпа приятелка,

Анна Папучарова